3. КАБАЛА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА. ДЕСЕТ СВЯТА – ДЕСЕТ СЕФИРОТИ
Колко пъти досега е произнесена думата „Любов“? Ами че тя е най-силната дума! Когато Господ произнесъл за пръв път в света думата „Любов“, Той създал с това целия Космос, образували се всички слънца, които се разделили и тръгнали по своите орбити. Като произнесъл втори път думата „Любов“, всички велики Същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато произнесъл Господ десетия път думата „Любов“, родил се човекът. Няма да разказвам какво е станало при произнасяне на думата „Любов“ третия, четвъртия и т.н. пъти. Тъй че Господ е произнесъл досега само десет пъти думата „Любов“. И върху тези десет думи почива всичката философия на кабалистите с техните сефироти. Според теософите, това е диференциране на думата „Любов“ във всичките нейни проявления в разните полета, понеже няма нищо по-реално в света от Любовта. Сцеплението на материята зависи само от Любовта, която съществува между нейните частици и ги кара да се привличат. Хармонията на световете зависи от Любовта, която ги привлича и чрез която те се движат и се въртят. (162, с. 247)
В Кабалата има един разказ, който се отнася до създаването на света. Когато Господ искал да създаде света, той се спрял върху буквите на еврейския народ, които са 22; повикал ги при себе си – да види с коя от тях да започне създаването на света. Първо повикал буквата А, но казал: „Ти имаш големство в себе си, навсякъде казваш „Аз, аз“. Затова с тебе не може да започне създаването на света.“ След това Той повикал буквата Г и казал: „Ти си кука, която закачва хората. Дето минеш, все ще закачиш някого. И с тебе не може да започне създаването на света.“ Така намерил някакъв недостатък Господ на всички букви, докато най-после дошла при Него буквата Б, с която започнал създаването на света. Това нещо на еврейски език означава „Берешит бара Елохим ет а Шамаим ве ет а арец.“ Значи, Господ създаде света с буквата Б. (129, с. 243)
Ако вземете сега буквата А, какво означава? Тя означава човека. Светът не е направен с нея. В еврейската Кабала Алеф – това е същество, което египтяните го турят. Човек е създаден да мисли. Цял един разговор има с буквите, когато Бог е създал света. Повикал всичките букви. С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение. Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука. „Л“-то казва: „Господи, аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов. С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа. Ти пишеш и Любов, но пишеш и лъжа. Помагаш и на Любовта, помагаш и на лъжата. Но с тебе свят няма да направя.“ Дошъл до „С“-то. Казва: „Господи, с мене се пише смирение.“ – „Но с тебе се пише и смърт.“ Дошло „М“-то, казва: „Господи, с мене се пише милост.“ – „С тебе се пише милост, но се пише и мразя. Не може с тебе да създам света.“ Затуй от всичките еврейски букви намерил само: „Бара берешит Елохим хахарец“ – в начало Бог създаде Небето и Земята. „А“-то е човекът. „В“-то (българското „Б“ – бел. състав.), е образецът – туй, с което светът е създаден. „А“-то – човек, плюс „В“ – условията, събрано дават резултат „С“. (121, с. 109)
Ако ние вземем старите кабалисти, те са развивали закона за сефиротите – една наука, която по своему са разбирали, но преведена в един модерен език, то е един свят само една степен на едно измерение. Представете си един свят от едно измерение – аз говоря за първичния свят, който има едно отношение, свят на вечно успокоение. Това е законът на единицата. Двойката – това показва движение вече. Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта – раждането на тройката. Тройката същевременно показва закона на плоскостта с нейното движение извън тази плоскост на трето измерение. Следователно 1,2,3 – това са числа от света на трите измерения. След туй имаме друг един свят, който започва. Каквото е отношението на точката към правата линия, на правата линия към плоскостта, на плоскостта към тялото, такова е четвъртото измерение, петото, шестото измерение. Защото четвъртото измерение е пак точка в един свят. Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение. Имаме втори свят. Има друг свят, който започва със седем – свят на седем измерения, на осем, на девет. Влизаме на една граница, на онзи Божествен свят, в който само Бог се проявява, тъй както е спрямо себе Си, спрямо ангелите, спрямо човеците. Защото светът на трите измерения е свят на хората; светът на четирите измерения е свят на духовете. Това е гледане отдолу, първият свят.Ако гледаме на живота отгоре – от едно до три е Божественият свят; от четири, пет, шест – това е ангелският свят; а от седем, осем, девет – то е нашият свят. Ако гледаме обратно, от Земята нагоре към Небето, там имаме обратния процес. Едно, две, три – то е човешкият свят; четири, пет, шест – това е духовният свят; седем, осем, девет е Божественият свят. Тази работа е неразбрана, нали? Тя е неразбрана за всичките учени хора на Земята. (64, с. 250)
Човешката мисъл не спада към триизмерните неща. Чувствата спадат към четвъртото измерение, мислите спадат към петото, а съзнанието – към шестото измерение. Един ден, когато бъдем между ангелите, те ще ни учат на тези измерения. Ние живеем в три свята, а според кабалистите има общо десет свята. Човек живее в третия свят, а Бог – в десетия. Това е една велика философска мисъл. След като сме живели милиони години, ние сме дошли едва до третия свят, а още много години са потребни, за да дойдем до десетия свят. Прелестта на света е в това, че е безпределен и няма да дойде ден, когато човек ще каже, че всичко знае. (22, с. 101)
Когато човек слиза от Небето на Земята, той се ражда. Интересен е процесът на зачатие. Когато се зачене човек, той е във високите кръгове на Божествения свят. След това душата започва да слиза, минавайки девет кръга за девет месеца... Девет е числото на Марс... Душата най-напред минава през минералното царство, след това – през парата и водите, после – през областта на зародишите и най-после Господ Ă дава сама да сее. Най-напред Ă дава минерали, течности, пари, води и семена; след това минава през областта на огъня, за да се пречисти; после минава през отражението, после – в атомната област, след това минава през гъстата материя. Така душата минава общо през десет сфери и затова детето носи на майка си велико богатство. В този смисъл майката е една голяма лаборатория, в която влиза едно велико богатство от онзи свят. (22, с. 108-110)
Ти си на Земята – не разчитай на земния живот. Той е временен. След 50-60 години къде ще идеш, не знаеш. Казва се: в оня свят. Щом има този свят, и „оня свят“ има. Аз изхождам от този свят, понеже оня свят се отразява в този. Този свят е като огледало – в този свят влиза оня свят. Онзи свят го виждам в миниатюр – не е голям свят. (117, с. 101)
Първото положение, което Абсолютното изисква от човека, е да разбира Неговия език. Второто положение е да извърши поетата от Него работа. Това задължение се символизира с венец. Такъв венец поставят върху главите на момата и момъка, когато ги венчават. С поставянето на този венец върху главите им, те се задължават да изпълнят поетата от тях задача. Който е минал през венчило, той е опитал този венец. Когато майките раждат, и на тях турят венци. Хората не държат тези венци дълго време на главата си. Който вярва в този венец, той е дошъл до положение да придобие разумността, да разбира отношенията между всички живи същества. Това значи да стигне човек до духовния живот, дето ангелите живеят. Кабалистите наричат това състояние „състояние на Мъдрост“. След Мъдростта иде страхът. Мнозина мислят, че страхът в човека е дошъл най-после. Не, страхът иде като начало на Мъдростта. Казано е в Писанието: „Страхът Господен е начало на Мъдростта.“ Когато човек започне да различава доброто от злото, страхът иде като последствие на това различаване. Човек започва да се страхува дали е в правия път или не. След страха иде милосърдието. През тази фаза минава днес светът. (80, с. 94)
Сега някой пита защо светът е така създаден. Това не е умен въпрос, така не се пита. На учения човек, ако му напишете едно число от едно до десет, той знае какво нещо е числото. От едно до десет – това е цяла една философия, цяла наука за числата. Учени са били кабалистите от древността! И индуските йоги са били кабалисти. За тях са достатъчни десет числа, с тях работят, с тях обясняват всичко. Не че всичко успяват да обяснят, но туй, което може да се обясни със символите, с числата и буквите, го обясняват. Появяването на света може така да се обясни. Според древните философи, светът е създаден така. И според теорията на Питагора светът е създаден от нашите числа. Числата са живи единици. Всички разумни Същества в света съставят единици на творческата Природа. Следователно всеки човек е като единица, която играе важна роля и затова трябва да разбирате вътрешния смисъл на единицата. Една единица е човекът, съставен от милиарди малки частици; между тези малки частици, които също са разумни, има известни отношения. (64, с. 269)
Кабалистите казват, че единицата е създала света. И аз казвам същото. Но коя единица именно е създала света? Единицата не може да създаде света. Че единицата е създала света, това са твърдения, подобни на ония, които дава българинът, като казва за някого, че „тънко преде“. Единицата и всички останали числа са символи. Като говорим за единицата, ние разбираме най-разумните Същества в света, които са направили първия план, по който светът е бил създаден. Като говорим за числото две, ние подразбираме всички ония разумни Същества, които са слезли на Земята, за да приложат този идеален план за създаването на света. Като говорим за числото три, ние подразбираме ония идеални Същества, които са определили границите на всички възможности в света. Следователно, кажеш ли „аз съм единица“, трябва да бъдеш във връзка с всички тия разумни Същества, които означават единицата. Ти говорил ли си с тях? (66, с. 33)
Вие казвате: „Бог е създал всичко.“ Аз не се меся в Неговите работи, какво е създал Той. Преди всичко аз не зная даже и какво е създал Той и какво не е създал. Защото не всичко, което е създадено, е създадено от Бога. Чудни сте вие! Всички паметници в София, например, от Бога ли са създадени? Всички къщи в Лондон, както и целият Ню Йорк, от Бога ли са създадени? Светът от Бог ли е създаден? Канарите в Природата от Бог ли са създадени? Изворите в Природата от Бог ли са създадени? Нито канарите са от Бога създадени, нито изворите. И след всичко това се казва, че Бог всичко създаде. Има само едно нещо, което Бог създаде и в което взе участие. Като направи всички тия форми, той каза: „Да направя човека по образ и подобие Наше.“ След като каза: „Да бъде това, да бъде онова“, Той каза: „Да стане светлина!“ И стана светлина. Най-после Бог каза: „Хайде и Аз да направя нещо.“ Той каза: „Да направя човека по образ и подобие Божие.“ И го направи. Единственото нещо, което Бог направи, то е човекът. И каза: „Да му туря печат.“ За другите неща Той не каза да бъдат по образ и подобие Божие, но за човека каза. За другите само каза: „Да бъде светлина!“ И стана светлина. За Земята се казва, че тя първоначално е била неустроена и пуста. Като четете еврейската Кабала, там има един миш-маш. (81, с. 417)
